Почти набори, с почти сходно детство, знаещи за онова време от първо лице, единствено число, харесвам Георги Господинов, чета всичко, написано от него като нещо мое, близко, познато.
Ясно помня как бананите и портокалите бяха специални плодове, плодовете на Нова Година. Тогава Коледа нямаше. Вкусът на тези екзотични плодове беше толкова различен от всичко познато тогава, че се получаваше нещо подобно на „любов от пръв поглед”, пардон „любов от първа хапка”.
И така щом се появяха магическите банани и портокали, всички знаехме, че с тях ще дойде и Коледа и Нова Година. Извинявам се отново. Тогава Коледа не идваше въпреки бананите и портокалите. Тогава идваха само дядо Мраз и Снегурочка. Ние, децата обожавахме тези екзотични плодове за разлика от родителите ни, които странно защо не ги долюбваха. Те били яли, яли и пораснали вече, да има повече за вас-децата….
Скоро една дама във фитнеса разказа странна история, свързана с едни от предвестниците на Нова Година, а именно бананите. След двучасово редене на опашка в плод и зеленчук купила заветния килограм (не можеше повече) банани и като млада и щастлива майка тръгнала към къщи да зарадва децата си. Тя самата обожавала банани. По пътя не издържала на изкушението и решила да опита една хапка. Божествено вкусно…… още една хапка…..раят за небцето…..още една…и бананът свършил. Нищо, нали има още 3 банана за децата. Продължила по пътя към дома си. И тук аз си мисля „Колко е лошо плод и зеленчук да е далеч от дома ти”. Защото сладостта в устата й напомнял за удоволствието, което може да изпита отново. И младата майка се скрила в най-близкия вход на една кооперация и….. изяла всички банани. Изяла бананите на децата си.
Няма да обобщавам и няма да давам поуки от тази история.
Ще кажа само, че съм щастлива че всеки ден е Коледа и Нова Година, защото всеки ден мога да си купя банани и портокали 🙂
Блог за пътешественици на КАЛИСТО ТУРС 
Вашият коментар